„Само ако си имахме повече доверие...”, често казват мениджърите, като че ли доверието зависи от съдбата. Всички знаем, че доверието зависи от нас, а не от съдбата.

Този материал представя основните характеристики на доверието, както и действията, които могат да подпомогнат неговото изграждане.

Какво е доверие?

В смисъла на междуличностните взаимоотношения доверието е степента, в която човек е уверен и склонен да действа на базата на думите, действията и решенията на друг човек.

Доверието има три основни елемента.

Първият от тях е компетентност. Ние сме по-склони да вярваме на човек, който демонстрира способност да се справи със задачата, с която се е заел.

Вторият основен елемент е предвидимост/последователност. Ние сме по-склонни да се доверяваме на човек, който демонстрира предвидимо поведение: казва истината, има съответствие между неговите думи и действия. Когато някой е последователен, ние казваме, че можем да разчитаме на него. Ние се доверяваме на последователните хора, без да е необходимо непрекъснато да търсим потвърждение в техните действия. Това ниво на поведенческа предсказуемост е жизнено важно за доверието.

Третият елемент на доверието е грижата. Когато човек показва, че го е грижа за нашето благополучие и желае да постави нашето благополучие преди собствените си притеснения и грижи, ние му се доверяваме. Ние сме склони да рискуваме емоционално, финансово или по друг начин с човек, за който вярваме, че е загрижен за нашите нужди и пази нашите тайни. Когато в отношенията между хората са налице и трите елемента, ние казваме, че между тези хора съществува доверие. Когато липсва един от елементите, ние сме склонни да се доверим само до определена степен, но никога напълно.

Изграждането на доверие е важен процес, тъй като степента на доверие между хората се отразява върху цялостната им работа и върху ефективността им. Ниското доверие има унищожителен ефект върху комуникацията и съвместната работа. Най-често този ефект се изразява в:

- отказ от споделяне на информация;

- отхвърляне на информацията дадена от друг човек;

- разпространяване на слухове;

- въздържане от действие;

Тези поведения подсилват недоверието, и провокират подобно поведение във всички.

Доверието е плод на целенасочени усилия. То се създава от хората, от техните действия и отношения. Същевременно, доверието е донякъде парадоксално, тъй като, от една страна, трябва да бъде спечелено, но, от друга – преди да бъде спечелено, то трябва да бъде дадено.

В някои организационни култури лесно се създават отношения, основаващи се на доверие, защото цялостната атмосфера провокира това. В организациите, където всеки се стреми към надмощие (dog-eat-dog), доверието е акт на кураж. В други, където всеки е „сам-за-себе-си”, доверието е рисково поведение. Доверието се проявява и доказва чрез действията. Доверието не означава да бъдете наивен или да приемате да се възползват от вас; то още по-малко означава да приемете предварително хората около вас като „не заслужаващи доверие”.

Ако искате да изградите доверие сред хората, с които работите, трябва да полагате усилия за това и, същевременно, да показвате доверието си към тях.