Етапи в развитието на екипа

Ключ към изграждането на ефективен екип е разбирането за етапите на развитие на екипа. Според някои изследователи (Tuckman & Jensen, 1977) съществуват пет стадия на екипно развитие, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

• Етап 1: Създаване

• Етап 2: Конфликт

• Етап 3: Кохезия

• Етап 4: Сътрудничество

• Етап 5: Почивка

1. Създаване

По време на първия етап, членовете на екипа се придвижват от индивидуална към групова ориентация. Екипните задачи включват и дефинирането на поведения, умения и дневен ред ( подредба на задачи, работа – agendas), които са приемливи за екипа и членовете му. Обикновено се избира лидер и неговата или нейната роля е да осигури структура и да намали двойствеността, неяснотата в екипа.

Индикатори за стадия:

Новосформиран екип

Нов отдел супервизори

Много нови екипни членове

Нов проект/ продукт/услуга

Голяма реорганизация

Задачи:

Развитие на мисията

Започване дейността по планиране

Установяване на отговорностите

Поведение на членовете на екипа:

Въвеждане

Комуникацията започва от лидера

Ниско поемане на риск

Проблеми:

Овластяване

Комуникация

Разнообразие на работата

2. Конфликт

На втория стадий основната грижа е развитието на доверие и сътрудничество. Конфликтите започват да излизат наяве, тъй като членовете изразяват нуждите си за повече власт и постижения. Лидерството може да се промени. Възможно е индивидите да повярват че техните нужди могат да се удовлетворят чрез собствените им действия, а не чрез екипа.

Индикатори за стадия:

Борби в екипа

Членовете взимат страна в спорове

Просрочване на задачите

Други взимат контрола на формалния лидер

Съревнование между груповите членове

Объркване на задачи

Някои членове напълно се оттеглят

Задачи:

Изясняване на ролите

Уточняване на измерители

Дефиниране на целите

Поведение на членовете на екипа:

Борба за власт

Крайни аргументи

Разнообразни конфликти

Проблеми:

Комуникации

Екипна работа

Доверие

Равновесие

Яснота на ролите

3. Кохезия

Има две основни теми на този етап: затвърдяване на груповите роли и качеството на процеса на екипно взимане на решения. Груповите норми се развиват взаимно. От сега нататък индивидуалността на екипа започва да се установява и ползите от работата на тима са очевидни.

Индикатори за стадия:

“Семейните” отношения преобладават

Искрена, двупосочна комуникация

Хората са включени в съвместната работа

Трудът е считан за “забавление”

Задачи:

Стабилизиране на определения

Пораждане на информация

Постигане на консенсус относно целите

Поведение на членовете на екипа:

Приемане на идеите на всички

Изградено доверие

Открита комуникация

Проблеми:

Равновесие

Отговорност

Взимане на решения

Екипна работа

4. Сътрудничество

Екипите на четвъртия стадий са зрели; те са уверени в своите способности, готовността да се сблъскат с междуличностни и трудови проблеми, мотивирани са да си сътрудничат, приемат отговорността, активно участват в процесите и са продуктивни.

Индикатори за стадия:

Основните трудности и крайни срокове се достигат

Представяне на резултатите

Сътрудничество и участие при заповед

Високо качество/ високи резултати

Задачи:

Справяне с основни трудности

Разрешаване на проблеми

Постоянно подобрение

Поведение на членовете на екипа:

Високо ниво на ангажираност

Искрени прекъсвания

Високи нива на доверие

Проблеми:

Комуникации

Екипна работа

Равновесие

Отговорност

5. Почивка

Когато членството в екипа се промени, той се нуждае от реформа. Когато задачите на тима приключат, той трябва да бъде разпуснат. Ако екипът е изправен пред разпускането си, членовете му имат нужда от време, за да осъзнаят постиженията си като екип и да участват в своеобразна церемония по закриването на екипа.

Индикатори за стадия:

Основните проекти са изпълнени, екипът е в състояние на поддържане

Началните планове са изпълнени

Голяма организационна промяна, фокус или преустройство

Екипът и индивидите са наградени за изпълнението

Задачи:

Изпълнение на първоначалните планове

Поддържане на процеса

Планиране на следващата стъпка

Поведение на членовете на екипа:

Празнуване на победата

Усещане за изпълнение

Награди и признание

Проблеми:

Овластяване

Разнообразие в работата

Отговорност

Екипна работа

Развитийната същност на екипа изисква дейността на всеки да бъде завършена и проблемите да са решени преди екипът да се придвижи към следващия етап в еволюцията си. Основните проблеми на всеки етап са два основни вида: задачи (работни дейности) и междуличностни (поведенията на членовете).

В различните етапи ефективността и производителността на екипа са различни. Следователно ефективността не е статично състояние, а непрекъснат процес и не се получава от само себе си. Необходимо е време групата да извърви своя път докато се превърне във високоефективен и успешен екип.

Един ключов фактор, за да се премине от етап на конфликт към етап на кохезия е определянето на мисия на екипа. Това придава усещане на цялост, посока и завършеност на екипа.

Мисията дефинира смисъла или причината за съществуване на екипа. Задават се ключовите цели, общите ценности, на които се е посветил екипът и какво екипът смята да постигне. Това е основата върху която се гради домът на екипа.

Определянето на мисията улеснява:

• взимането на решения. Когато положението е неясно, членовете на екипа могат да се обърнат към мисията си в търсенето на насока за действие.

• сътрудничеството и поделената отговорност. Координацията в рамките на екипа може да е затруднена, когато няма ясна и обща мисия.

• развитието на екипа към съвършенство и отлични резултати. Силните мисии могат да вдъхновят хората да надхвърлят границите на очакваното, защото те осъзнават значението на това, към което се стремят.

В повечето случаи екипите определят мисията си още в началните етапи на организирането си. Но мисията много рядко е статична, въпреки че дава главните насоки и основата на екипа. Изключително важно е екипите периодично да преразглеждат и поправят мисията си, тъй като условията в и около екипа се променят. Следващият етап е мисията да се разбие на конкретни стъпки, обвързани със срокове. Тук идва ред на целите.

Определянето на целите дава посоката на екипа, а с постигането им се получава и индикатор за напредъка. Целите се различават от мисията в това, че са по-конкретни, често и по-измерими, а също така имат и срок. Те могат да се отнасят до определена програма или услуга. Екипът като цяло може да има цели, както и членовете да си имат собствени такива.

Целите са полезни, защото те:

• съсредоточават работата върху измерими резултати

• превеждат мисията на екипа в конкретни задачи

• прилагат конкретни задачи към мисията или устава на екипа

• улесняват оценяването на постигнатото и на ефективността

• улесняват определянето на приоритети в случай на конфликт на исканията

• определят стандарти и очаквания за работата и обучението.

Целите отговарят на основния въпрос “Къде отиваме?”. Много често групите имат генерална цел, а от нея произтичат конкретни цели и съответните задачи, последвани от стратегии и етапи за постигането на всяка цел. Както генералните, така и конкретни цели имат своето значение и трябва да се разбират и поддържат от всички членове на екипа. Когато екипът се сблъска с проблем, първото нещо, което трябва да се провери, са целите. Лошите резултати може да се дължат на безразличие или неяснота по отношение на целите на екипа.

Когато се определят целите, се използва помощта на управителния съвет, колегите, клиентите, доброволците и други ключови партньори, но въпреки това стремежът е екипът да вземе решение какво точно иска да постигне. По този начин екипът става “собственик” на целите и споделя отговорността за реализирането им.